10 сент. 2007 г., 09:44

Две птици

630 0 1

 


 

Две птици

Нощта да върна нямам сила -

изплувва слънцето от своя дом.

Зората нова болка е родила,

изпива въздуха ми пак със стон.

Огряли взора ми звездици,

изгасват свойте светила

и чувам шепота на птици,

но не и техните слова.

Летяли късно над небето,

видяли хиляди неща  

и с първите лъчи в небето

отново пак ще полетят.

Не мога птиците да върна –

ще чакам пак да долетят;

Тук, под листата, аз ще тръпна,

от зимата да ме спасят.

ДК

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че открих
    този прекрасен стих
    (тъй малко посетен
    и до днес неоценен)!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...