Две случайни пътеки
Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките,
Няма нужда от много слова, в тишината тежи
безпределната нежност, на страстта ни задала посоката.
И е просто, и сложно - многоцветна игра без лъжи.
На нощта покривалото звездно ще обвие телата ни,
за да скрие как сплитат се погледи, жадни ръце...
Ще си мой чак до съмване, ще съм твоя докрай, без остатък -
по ефирна от дим и по-лека от птиче перце.
И не искам да знам, че безумни, наивни и грешни сме -
две случайни пътеки по веднъж се преплитат така.
В нечий промисъл, може би, по-незначими от пешки сме,
но мигът си е наш - нека просто го хванем в ръка.
Ще остане след теб слънчев лъч на ръка разстояние,
ще остане след мен на капчуци кристалния звън...
Само нишката, свързала две безгранични желания,
ще напомня, че не е било кратък, приказен сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
