10.10.2013 г., 18:01

Две сродни души

674 0 0

Две души.

Две човешки души.

Много искат да са заедно сега.

Много искат да се слеят в една.

Но едно нещо им пречи.

Съдбата.

А тя не можеш да я промениш,

тя е като майката природа.

Но когато съдбата е с тях,

могат да се видят, да се докоснат,

да се прегърнат и целунат.

И те го правят.

Макар и за кратко, но достатъчно

за да разпалят огъня и да слеят в една.

В една влюбена душа,

с две сърца, които се обичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...