Oct 10, 2013, 6:01 PM

Две сродни души

  Poetry » Love
681 0 0

Две души.

Две човешки души.

Много искат да са заедно сега.

Много искат да се слеят в една.

Но едно нещо им пречи.

Съдбата.

А тя не можеш да я промениш,

тя е като майката природа.

Но когато съдбата е с тях,

могат да се видят, да се докоснат,

да се прегърнат и целунат.

И те го правят.

Макар и за кратко, но достатъчно

за да разпалят огъня и да слеят в една.

В една влюбена душа,

с две сърца, които се обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...