Две лица
докрай превзети
с две сърца
от теб проклети.

Мъртви, обаче
пак туптят.
Всяко плаче
всеки път.

Не сълзи,
а кръв проливат.
Всички дни
сега се сливат.

Две сърца,
горящо тяло.
Една сълза
на твоето рамо.

Огромен пламък
в мен гори,
в моя замък
с куп мечти.

Две в едно
не сме със тебе.
Едно легло
далеч от мене.

Една стена
дели ни с теб.
Времена
на студ и лед.

Зад вратата
ти стоиш,
до стената
и не спиш.