Чие ли е това сърце?
Моето или твоето?
А може би и двете във едно туптят...

А ангелът до него, кой е?

Не е ли тя най-нежното,

най-красивото, най-прелестното

създание, което зърват моите очи.

Сякаш морето е изваяло всяка извивка

от някоя твърда скала.

Сякаш вятърът й е вдъхнал живот,

а слънцето - душа и обичащо сърце.

И гали туй създание небесно

сърцата биещи в едно...

А дали те бият във едно?
Не са ли те различни?
НЕ! В голямото се крие малкото,

плахото и страдащо сърце.