25.10.2008 г., 0:31

Две тъжни очи на делфин

3.8K 0 28

 

От себе си да избягам не мога.

Дрейфувам в коралови рифове,

сънувам приливи, отливи,

разсипвам се в тяхната пяна.

 

 

От себе си да се скрия не мога.

С черупка от мида рисуван,

чужд бряг съм стигнала.

И в свой съм го превърнала.

 

 

Не мога да плача за себе си.

Солени са капките морски.

А в страстния зов на сирените

се пресичат моите хоризонти.

 

 

От себе си винаги идвам

и в себе си се завръщам,

тайфуни заплела в косите си,

в очите - спасителни пояси.

 

 

Единствено искам, достигайки залеза

да има до мен две ръце по-топли от изгрев,

две тъжни очи на делфин, които

ще ме изпратят по пътя ми морски.

Само това искам за себе си.

Ще бродят следите ми в пясъка,

неизмивани от морските приливи.

 

 

 

Ах, морето-Тони Димитрова

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, ти си голямооо сърчице... пак ще ти напиша нещо
    Калине, я изпей пак нещо красиво!
    Благодаря ви, момчета!
  • А тази твоя песен ми легна на сърцето още повече-протсо ще се разплача-толкова е хубаво ти пак докосна най-тайното в мен!С поклон ти благодаря!Ники
  • Красиво...
  • Владо, благодаря (за хоризонта на талантите). Мадлен - чул те Господ!
  • Плувай! За талантите хоризонтът е близо. Следите по пясъка ще ги разчитат внуците. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...