Две тъжни очи на делфин
От себе си да избягам не мога.
Дрейфувам в коралови рифове,
сънувам приливи, отливи,
разсипвам се в тяхната пяна.
От себе си да се скрия не мога.
С черупка от мида рисуван,
чужд бряг съм стигнала.
И в свой съм го превърнала.
Не мога да плача за себе си.
Солени са капките морски.
А в страстния зов на сирените
се пресичат моите хоризонти.
От себе си винаги идвам
и в себе си се завръщам,
тайфуни заплела в косите си,
в очите - спасителни пояси.
Единствено искам, достигайки залеза
да има до мен две ръце по-топли от изгрев,
две тъжни очи на делфин, които
ще ме изпратят по пътя ми морски.
Само това искам за себе си.
Ще бродят следите ми в пясъка,
неизмивани от морските приливи.
Ах, морето-Тони Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени