29.04.2017 г., 22:08

Две зелени очи

614 0 0

Две зелени очи

със томителна нежност,

спрели в мойте очи,

ме стопяват, зоват...

Накъде ли ме канят

във мечта закъсняла?

Може би нависоко –

нейде там към върха,

дето слизат звездите,

дето нощният  вятър

земни грижи отвява

и въздига духа.

Дето всичко е девствено,

чисто, потайно,

дето страсти избухват

и грешни слова...

Две зелени очи –

златни точици в тях

ме зоват, ме приканват

във здрача...

Много късно, уви!

Мога само насън

подир тях да вървя...

... Или само насън

да поплача...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...