Две зелени очи
Две зелени очи
със томителна нежност,
спрели в мойте очи,
ме стопяват, зоват...
Накъде ли ме канят
във мечта закъсняла?
Може би нависоко –
нейде там към върха,
дето слизат звездите,
дето нощният вятър
земни грижи отвява
и въздига духа.
Дето всичко е девствено,
чисто, потайно,
дето страсти избухват
и грешни слова...
Две зелени очи –
златни точици в тях
ме зоват, ме приканват
във здрача...
Много късно, уви!
Мога само насън
подир тях да вървя...
... Или само насън
да поплача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени