mariamarkovska (Мария Марковска) mariamarkovska (Мария Марковска)
1 35
29 апр. 2017 г., 22:08

Две зелени очи

615 0 0

Две зелени очи

със томителна нежност,

спрели в мойте очи,

ме стопяват, зоват...

Накъде ли ме канят

във мечта закъсняла?

Може би нависоко –

нейде там към върха,

дето слизат звездите,

дето нощният  вятър

земни грижи отвява

и въздига духа.

Дето всичко е девствено,

чисто, потайно,

дето страсти избухват

и грешни слова...

Две зелени очи –

златни точици в тях

ме зоват, ме приканват

във здрача...

Много късно, уви!

Мога само насън

подир тях да вървя...

... Или само насън

да поплача...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Марковска Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0