21.08.2018 г., 19:23

Двоение

469 0 0

 

 

 

 

 

 

Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...

Имам си сега две усмивки
с различни гледни точки -
една за небето горе синьо,
друга за потрошени под нозете плочки.

Раздвои ми се и душата, 
жадуваща за птици
и за думата човешка "братя",
плесенясваща в раздвоените езици.

И сърцето ми на две -
с камерата лява дишам
и посрещам своя ден,
дясната е скритата ми тъмна ниша.

 

Така разполовен живея,
с ножица, разтворена у мен,
докато остриетата се срещнат
да ме освободят от душен плен ...

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...