Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки
с различни гледни точки -
една за небето горе синьо,
друга за потрошени под нозете плочки.
Раздвои ми се и душата,
жадуваща за птици
и за думата човешка "братя",
плесенясваща в раздвоените езици.
И сърцето ми на две -
с камерата лява дишам
и посрещам своя ден,
дясната е скритата ми тъмна ниша.
Така разполовен живея,
с ножица, разтворена у мен,
докато остриетата се срещнат
да ме освободят от душен плен ...
© Валентин Василев Все права защищены