Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...

Имам си сега две усмивки
с различни гледни точки -
една за небето горе синьо,
друга за потрошени под нозете плочки.

Раздвои ми се и душата, 
жадуваща за птици
и за думата човешка "братя",
плесенясваща в раздвоените езици.

И сърцето ми на две -
с камерата лява дишам
и посрещам своя ден,
дясната е скритата ми тъмна ниша.

Така разполовен живея,
с ножица, разтворена у мен,
докато остриетата се срещнат
да ме освободят от душен плен ...