Двойнствено
806
0
4
Защо ме грабна без да се усетя,
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива?
С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,
стъписах се пред твоите очи.
Защо ме взе в нощта да ме обичаш,
едва да ме поглеждаш през деня?
Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.
И лутам се във двойната ти същност,
че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
Ангелина Костова
1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Костова Всички права запазени
