Двойнствено
808
0
4
Защо ме грабна без да се усетя,
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива?
С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,
стъписах се пред твоите очи.
Защо ме взе в нощта да ме обичаш,
едва да ме поглеждаш през деня?
Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.
И лутам се във двойната ти същност,
че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
Ангелина Костова
1995
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Костова Все права защищены
