24.02.2023 г., 22:05

Дядо

540 0 1

Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Бях малка, те бяха големи.
Ти ме водеше при тях.
Ти ме запозна с тях.
Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Ходехме при тях.
Когато трябваше да сме само двамата
А сега няма те, и е толкова празно.
Познавам ги тези дървета.
Виждала съм ги през пролетта – разцъфващи
Виждала съм ги през лятото толкова красиви
Виждала съм ги и през есента – порой от цветове. 
Но най ги обичам през зимата
Когато снегът е тук и са толкова бели и чисти
Когато снега е тук и скрива чернотата на клоните. 
Когато снегът започне да се топи 
И чакат отново да разцъфнат през пролетта.
Но теб те няма.
Познавам ги тези дървета. 
Познавам ги всичките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и тъжно, Пепс. Хората си отиват, дърветата остават, за да ни напомнят за тях.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...