24.02.2023 г., 22:05

Дядо

538 0 1

Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Бях малка, те бяха големи.
Ти ме водеше при тях.
Ти ме запозна с тях.
Познавам ги тези дървета.
Познавам ги всичките.
Ходехме при тях.
Когато трябваше да сме само двамата
А сега няма те, и е толкова празно.
Познавам ги тези дървета.
Виждала съм ги през пролетта – разцъфващи
Виждала съм ги през лятото толкова красиви
Виждала съм ги и през есента – порой от цветове. 
Но най ги обичам през зимата
Когато снегът е тук и са толкова бели и чисти
Когато снега е тук и скрива чернотата на клоните. 
Когато снегът започне да се топи 
И чакат отново да разцъфнат през пролетта.
Но теб те няма.
Познавам ги тези дървета. 
Познавам ги всичките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и тъжно, Пепс. Хората си отиват, дърветата остават, за да ни напомнят за тях.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...