7.12.2018 г., 15:24

Дядо Коледа

1.5K 4 10

 

Там във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация,
със лапландска регистрация
най-голямата шейна,
произвеждана в света.
Бавно тя се приземи
със елените добри,
Рудолф даде таен знак
и заспаха те завчас,
за да слезе най-засмян,
дядо Коледа желан.

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?


- Всички, всички дядо стар,
чакаме си своя дар,
щото бяхме ний добри,
даже в щурите игри.
Хайде, хич не се бави
радост ти ни подари!
Наредиха се децата,
на опашка пред шейната.
Той подаваше засмян
сам, пакета пожелан,
те  пък с силно възхищение 
грабваха го с нетърпение.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?



Бързо купчината свърши,
но остана да се мъдри
май бурканче сладък мед,
за мечето с име Зед,
дето сладко е заспало
в къщичка... под одеяло.
-Кой ще му го занесе?-
пита дядото угрижен.
- Щото Мечо се е трудил,
много стихчета научил,
и сега като награда,
той медеца заслужава.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?



- Аз ще ида, дядо стар!
Та нали е мой другар!
Нищо че обичам мед,
ще го занеса на Зед.  
- скромно  Ежко промълви
и бодлите даже скри. 
Коледата му намигна,
и доволен се усмихна.
После свирна под мустак,
Рудолф вдигна своя впряг.
Седна старецът в шейната
и...  сбогува се с децата.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...