Dec 7, 2018, 3:24 PM

Дядо Коледа

1.5K 4 10

 

Там във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация,
със лапландска регистрация
най-голямата шейна,
произвеждана в света.
Бавно тя се приземи
със елените добри,
Рудолф даде таен знак
и заспаха те завчас,
за да слезе най-засмян,
дядо Коледа желан.

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?


- Всички, всички дядо стар,
чакаме си своя дар,
щото бяхме ний добри,
даже в щурите игри.
Хайде, хич не се бави
радост ти ни подари!
Наредиха се децата,
на опашка пред шейната.
Той подаваше засмян
сам, пакета пожелан,
те  пък с силно възхищение 
грабваха го с нетърпение.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?



Бързо купчината свърши,
но остана да се мъдри
май бурканче сладък мед,
за мечето с име Зед,
дето сладко е заспало
в къщичка... под одеяло.
-Кой ще му го занесе?-
пита дядото угрижен.
- Щото Мечо се е трудил,
много стихчета научил,
и сега като награда,
той медеца заслужава.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?



- Аз ще ида, дядо стар!
Та нали е мой другар!
Нищо че обичам мед,
ще го занеса на Зед.  
- скромно  Ежко промълви
и бодлите даже скри. 
Коледата му намигна,
и доволен се усмихна.
После свирна под мустак,
Рудолф вдигна своя впряг.
Седна старецът в шейната
и...  сбогува се с децата.

 

Припев:  -Хо,хо, хо! - извика той.
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен,
дар заслужен, нагласен?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

The work is a contestant:

9 place

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...