11.12.2011 г., 11:09

Дядо Коледа пристига

4.1K 0 21

 

Веят вихри из полята,

бели облаци се вдигат.

От далече със шейната

Дядо Коледа пристига!

 

Чуй ги – медните звънчета

все по-силно звънкат, звънкат.

Хей, момичета, момчета,

бързо тичайте навънка!

 

Да посрещнете Старика,

вече, хей, дошло е време!

Нека песен да заблика!

Хайде, кой ще я поеме?

 

Щом препълнен е чувала,

нека волна глъч се вдига!

Придружен от снежна хала,

Дядо Коледа пристига!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех, че е хубаво...
    радвам се, че прочетох...
    неповторим си, приятелю..
    най-сърдечно..
  • "Веят вихри из полята,
    бели облаци се вдигат.
    От далече със шейната
    Дядо Коледа пристига!"
    Посрещнете го, деца,
    със сурвачките в ръка!
    В празничната свята нощ
    идва той със пълен кош,
    всекиму да подари
    дари чакани, добри.
    Още едно прекрасно стихотворение, което може да бъде написано само от човек, който обича децата и пази в сърцето си най-чистото чувство за тях.
    Сърдечни поздрави и от мен, Борко!
    Много здраве, късмет, твърческо вдъхновение и детски усмивки да стоплят душата ти през Новата 2012!


  • Хубаво стихче! Весели празници на всички!
  • И аз го чакам да дойде с чувал подаръци.
    Писапх му вече няколко писма.
    С уважение.
  • Благодаря за хубавото настроение!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...