24.11.2022 г., 7:19 ч.

Дядо Валери Станков 

  Поезия
675 5 5

... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,

дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,

безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,

наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,

съседката ми купи вчера хляб, хапни си, вика, старче белобрадо! –

със други думи, станах за майтап, обаче е голям кеф! – да си дядо,

във стария махленски секъндхенд с бомбе се барнах, с ризка и елече,

 

какво ли друго трябва ми на мен? – изпята ми е песничката вече,

отдъхнах си – от вино и Жени, от върволици глупави надежди,

дойдоха и за мен красиви дни, живота спрях да гледам изпод вежди,

под слънцето в добрите небеса дали света превърнах във обител? –

по-тих дори от капчица роса, ще си потъна някой ден в тревите,

помнете ме? – на минало богат, и влюбен, и печално безпаричен.

Не искам да напусна този свят, преди да му река, че ви обичам.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • отдъхнах си – от вино и Жени, от върволици глупави надежди,
    дойдоха и за мен красиви дни, живота спрях да гледам изпод вежди,
    под слънцето в добрите небеса дали света превърнах във обител? –

    Просто поезия!
  • С лека самоирония, но и с едно осъзнато и открито място в живота звучиш! Не искам да приема, обаче, тези твои думи за истина: "Изпята ми е песничката вече"! И да знаеш, Валери, че всеки твой стих ни казва, че ни обичаш!
  • Ей това ме грабна. Браво Валка, браво Дядо!!!
  • И аз като Скити. Толкова топло
  • Много красив стих! Като равносметка с усмивка!
    Поздрав, поете! Думите се леят и прочита е истинска наслада!
Предложения
: ??:??