Дядо Валери Станков
... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,
съседката ми купи вчера хляб, хапни си, вика, старче белобрадо! –
със други думи, станах за майтап, обаче е голям кеф! – да си дядо,
във стария махленски секъндхенд с бомбе се барнах, с ризка и елече,
какво ли друго трябва ми на мен? – изпята ми е песничката вече,
отдъхнах си – от вино и Жени, от върволици глупави надежди,
дойдоха и за мен красиви дни, живота спрях да гледам изпод вежди,
под слънцето в добрите небеса дали света превърнах във обител? –
по-тих дори от капчица роса, ще си потъна някой ден в тревите,
помнете ме? – на минало богат, и влюбен, и печално безпаричен.
Не искам да напусна този свят, преди да му река, че ви обичам.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С лека самоирония, но и с едно осъзнато и открито място в живота звучиш! Не искам да приема, обаче, тези твои думи за истина: "Изпята ми е песничката вече"! И да знаеш, Валери, че всеки твой стих ни казва, че ни обичаш!
-
Ей това ме грабна. Браво Валка, браво Дядо!!!
-
И аз като Скити. Толкова топло
-
Много красив стих! Като равносметка с усмивка!
Поздрав, поете! Думите се леят и прочита е истинска наслада!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
дойдоха и за мен красиви дни, живота спрях да гледам изпод вежди,
под слънцето в добрите небеса дали света превърнах във обител? –
Просто поезия!