Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
5.06.2008 г., 20:36 ч.

Дядовата къща 

  Поезия
1251 0 2
Дядовата къща

Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща.

Слънцето рано изгрява на двора,
баба все шета, не знае умора.
Приказки чудни вечер разказва,
обич силна всеки ден ни показва.

А дядо, винаги с усмивка на лице,
носи благородно, голямо сърце.
За разходка ни подканя в гората,
бързо в каруцата скачат децата.

В далечината петел кукурига,
отрупана с плод, черешата ведро намига.
С викове, смях и много песни
неусетно минаваха дните чудесни.

Скъп спомен се нивга забравя,
следа дълбока в душата оставя.
И все тъй мисълта ще ме връща,
на село, в любимата дядова къща...

© Вероника Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??