Дядовата къща
Дядовата къща
Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща.
Слънцето рано изгрява на двора,
баба все шета, не знае умора.
Приказки чудни вечер разказва,
обич силна всеки ден ни показва.
А дядо, винаги с усмивка на лице,
носи благородно, голямо сърце.
За разходка ни подканя в гората,
бързо в каруцата скачат децата.
В далечината петел кукурига,
отрупана с плод, черешата ведро намига.
С викове, смях и много песни
неусетно минаваха дните чудесни.
Скъп спомен се нивга забравя,
следа дълбока в душата оставя.
И все тъй мисълта ще ме връща,
на село, в любимата дядова къща...
Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща.
Слънцето рано изгрява на двора,
баба все шета, не знае умора.
Приказки чудни вечер разказва,
обич силна всеки ден ни показва.
А дядо, винаги с усмивка на лице,
носи благородно, голямо сърце.
За разходка ни подканя в гората,
бързо в каруцата скачат децата.
В далечината петел кукурига,
отрупана с плод, черешата ведро намига.
С викове, смях и много песни
неусетно минаваха дните чудесни.
Скъп спомен се нивга забравя,
следа дълбока в душата оставя.
И все тъй мисълта ще ме връща,
на село, в любимата дядова къща...
© Вероника Борисова All rights reserved.
