Дядовата къща
Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща.
Слънцето рано изгрява на двора,
баба все шета, не знае умора.
Приказки чудни вечер разказва,
обич силна всеки ден ни показва.
А дядо, винаги с усмивка на лице,
носи благородно, голямо сърце.
За разходка ни подканя в гората, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up