23.11.2014 г., 11:40

Дядовата къща

571 0 5

Вечерно време. Пухкав мрак.

И облаци над мен висят.

Проскърцва порта. Къщен праг.

А пътят - с камъни посят.

 

Вечерно бреме. Селски двор.

И къща мъничка пред мене.

Черница стара. Нисък бор.

И тук преди билò е ден.

 

И делник труден. Празник свят.

И тук живота е звучал.

И ден денувал. Дворен цвят.

И тука дядо е гълчал.

 

Комин без дим. И няма звук.

Навред е само тишина.

А аз стоя - последен внук

и търся, Боже, светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятели, за прочита, коментариите и за оценката!
    Радостен съм, че сте харесали написаното!
    Желая Ви хубав ден и поздрав от мен!!
  • "Комин без дим. И няма звук.
    Навред е само тишина.
    А аз стоя - последен внук
    и търся, Боже, светлина!"
    Силно...
  • Много хубав!
  • Браво! Хубав, силен
    и образен стих си написал, Никола!
  • Силен стих, Никола! С прости изразни средства постигаш поетичен ефект.

    Поздравление!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...