Вечерно време. Пухкав мрак.
И облаци над мен висят.
Проскърцва порта. Къщен праг.
А пътят - с камъни посят.
Вечерно бреме. Селски двор.
И къща мъничка пред мене.
Черница стара. Нисък бор.
И тук преди билò е ден.
И делник труден. Празник свят.
И тук живота е звучал.
И ден денувал. Дворен цвят.
И тука дядо е гълчал.
Комин без дим. И няма звук.
Навред е само тишина.
А аз стоя - последен внук
и търся, Боже, светлина!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
