Не мога да спя,
да дишам, да ям.
Въздух пестя,
попаднал в капан.
Капана от пръсти
чужди, проклети.
Гнусните устни
пак са заети.
Да хапят, да стискат
чужди тела.
И да се натискат
до два през нощта.
Акъла си губя
на бара, навън.
После се чудя
не беше ли сън.
Пак изневяра,
десета поред.
Дявол ме кара
да мачкам наред.
Дявола - уиски,
текила и джин.
И тримата близки
по начин любим
© Krischo Всички права запазени