Силно аз кървя
и оставям стъпките червени.
За теб те са като огледало,
поглеждаш ги
и виждаш себе си.
Защото моето сърце
ти, глупако, развали.
Пречупи го и подигра се с мен,
усмихваше се, но всъщност лъжеше.
А аз мечтаех си сама,
танцувах, но нe бях със теб,
бяхме влюбени,
но нямаше любов.
Сега пред твоя дом стоя,
за да запечатам червените петна.
Там оставям ги да ти напомнят,
а аз напред да продължа.
© Radoslav Raichev Всички права запазени