Любовта на дявола

Силно аз кървя

и оставям стъпките червени.

За теб те са като огледало,

поглеждаш ги

и виждаш себе си.

Защото  моето сърце

ти, глупако, развали.

Пречупи го и подигра се с мен,

усмихваше се, но всъщност лъжеше.

А аз мечтаех си сама,

 танцувах, но нe бях със теб,

бяхме влюбени,

но нямаше любов.

Сега пред твоя дом стоя,

за да запечатам червените петна.

Там оставям ги да ти напомнят,

 а аз напред да продължа.