6.03.2015 г., 23:19 ч.

Дяволът и аз 

  Поезия » Любовна
359 0 0

Хей, Дяволе, защо дошъл си тук?

Някой те извика по погрешка?

И как ще оцелееш в този студ?

И ще се спревиш ли с неволите човешки?

И защо при мен дойде на гости?

Какво ли смяташ мога да ти дам?

Искаш дните ми и моите нощи.....

Искаш да откраднеш всичко без да знам?

О, Дяволе, наивен адски господар,

Дошъл в свят на непознати

Тук трудно би могъл да бъдеш цар

Но всъщност и това не е целта ти

Знам защо си тук при мен сега

Позакъснял си малко - извинявай!

Душа невинна търсил си една

И сбъркал си. Но нищо - давай

Ще те чакам да ме изкушаваш

Бавно мислите ми ще опитваш да превземаш

Любов и нежност ще ми обещаваш

И после всичко ще отнемаш

Желание за страст ще искаш да гори

В съня си да не срещам миг покой

Знам, мамил си безброй души

Но с мен почакай, миг постой

Не виждаш ли в очите ми че има блясък

Усещаш ли грехът че вече съм познала

Награда и цена отхвърлям всяка

Душата си съм вече дала

През ада бродила съм неведнъж

Горяла съм, преборих се със страховете

И вече срещнах те в образа на мъж

Превърнах се в отровно цвете

О, Дяволе, не можеш да спечелиш мен

Отдавна друг е взел душата моя

И днес и утре, всеки бъдещ ден

Негова ще бъде, а не твоя!

© Албена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??