Дъга
Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше!
След миг избледня и зачезна!
Къде беше вече дъгата нежна?
Да зарадва отново света!
Да развесели децата!
После пак заваля!
Слънцето изчезна, дойде нощта!
Със своите звезди светна тя!
Но те бяха грозни пред веселата дъга!
На сутринта... ,,Ето я!”
Да, беше там чудната дъга!
Със своите ,весели, седем ярки цвята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Всички права запазени
