Прегръщам пътеките шарени
на живота, изпъстрен с тъга.
Цветове - невинни, опарени,
под залязваща плахо дъга...
Грехове изповядвам, заварени
от надеждите смели, сега.
И съдбите, неловко ударени,
се превиват в студена шега...
И напират комиксите черни
да рисуват с паднали листа -
по изгубени любови, верни,
дъхаво поникнали в пръстта...
Грешници сънувам, непогалени
от вселенската прошка, в тъма.
Майстори ридаят, непохвалени,
музата оставили сама...
Прегръщам пътеките алени
на света ни, изпъстрен с тъга.
В очите ми - факли запалени -
молещи Бог за... жива дъга...
/22.09.2009г./
© Агапея Полис Всички права запазени