ДЪГА

Когато слънцето и дъжда се любят, се ражда дъга, съставена от седем цвята – червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, индиговосин и виолетов.

Когато тези седем цвята се слеят, се получава най-прекрасният и символ на душевната чистота цвят– белият.

И ето, слънцето заспива, обгърнато от залеза червен, красив,
и нощта посреща замечтано като пламъче игрив.
А феята на залеза с одежди във червено, омагьоса ме с възбуда,
че изтръпнал аз от залеза неземен, в нощта пак теб да чакам до полуда.
 
А този залез, обагрил сам тез облаци оранжеви и меки,
в морето отразени, те пред мен достигат като ангелски пътеки.
И красива фея със вкус на мандарини, тя мойте устни украси,
за да може зарад твойте устни, на мойте устни, въздишка да се възроди.
 
И чакам те, вървейки по пясъка тъй жълт и нежен,
и той със мене чаката те, дори и себе си да прави на небрежен.
Той чака те със мен, жадувайки по него твойте стъпки да оставиш,
със мен по него ти да тръгнеш, и него като мен, тъй нежно да погалиш.
 
Как блянувам да съм с теб и как жадувам да прегърна твоята душа,
а до мен да стигнеш ти, красива нимфа с танц, постила палмови листа.
Дори и виж, природата заради мен, от своята зеленина ми тя дарява,
и да помага на любовта красива между нас, у нас частица тя от себе си остава.
 
А Еос – на вятъра богина, със вик тъй силен, яростен и мощен,
смири се тя пред таз любов и повеят запя тъй благ, среднощен.
Довела тя свежестта на синия, арктически вековен лед,
и пожела ми твойте сини хубави очи да губя, да нямам лошия късмет.
 
И пак природата раздава се, че в нощта прекрасни засияват,
тя прати ми индигови колибрита, и небосклона син, за тебе те да украсяват.
Като хиляди диаманти, около ми пърхат обладани,
и в очите ти красиви, да се огледат, те тебе чакат замечтани.
 
Финален щрих...
... самодива нежна и прекрасна, обгърната във мистика до мен застана,
и с цветя виолетови обсипа ме, тъй дяволито дружелюбно тя засмяна.
Да има пак какво, аз ден след ден във тебе да откривам, безумно да обичам,
и през любовта ти безгранична, за ръка със теб, уверено напред да тичам.
 
Събрали силите си във едно,
природа, нимфи, феи, богове.
И запечатали те свойте тайнства със клеимо,
те тебе, както мен, търпеливо чакаха със векове.
 
И ти дойде, докосна ме, целуна ме,
и светлината бяла в мигом ярка засия.
Изпитах аз върховно удоволсвие,
и спокойствие, че с теб, във твойте прегръдки, безгрижен с ангелите мога, знай да полетя.