Дъга
Любимо мое Слънце ненагледно,
защо се появи едва сега,
че той, животът ми, почти премина
обагрен в сиво, без цветя.
Но те дочаках, Слънце, да изгрееш и сега,
cлед тоз проливен дъжд от сълзи,
на хоризонта тъмен показа се дългоочаквана дъга.
А тя, дъгата, е така красива, сияйна и така блести,
но под нея може да преминем единствено и само
аз и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжи Всички права запазени
