an-ji (Анжи) an-ji (Анжи)
3
Sep 3, 2011, 1:49 PM

Дъга

  Poetry » Love
802 0 1

Любимо мое Слънце ненагледно,

защо се появи едва сега,

че той, животът ми, почти премина

обагрен в сиво, без цветя.

 

Но те дочаках, Слънце, да изгрееш и сега,

cлед  тоз проливен дъжд от сълзи,

на хоризонта тъмен показа се дългоочаквана дъга.

А тя, дъгата, е така красива, сияйна и така блести,

но под нея може да преминем единствено и само

аз и ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0