13.11.2009 г., 13:29

Дъх

1K 0 1

Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.

Дай да усетя как тупти сърцето ти,
удавено в коктейл от серотонин,
и ме забрави там -
да се усмихвам носталигично.

Дай ми частица от живота си,
покрита със листа от слънчогледи
и ме остави там -
завинаги.

Подай ръка,
ще ти отвърна,
докато телата ни, преплетени,
не се стопят във цветна супернова,
със дъх на мента и несбъднати желания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енея Ендимион Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...