Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.
Дай да усетя как тупти сърцето ти,
удавено в коктейл от серотонин,
и ме забрави там -
да се усмихвам носталигично.
Дай ми частица от живота си,
покрита със листа от слънчогледи
и ме остави там -
завинаги.
Подай ръка,
ще ти отвърна,
докато телата ни, преплетени,
не се стопят във цветна супернова,
със дъх на мента и несбъднати желания.
© Енея Ендимион All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
