Дъх на детство
На Весито
Ще се спусне Вечерница леко,
ще затихне звънец-хлопатар
и кучешки лай отдалеко
ще върне спомена нужен и стар.
Дни боси и невъзвратими,
спокойни, прашни и добри,
дни нежни и незабравими,
безгрижни, крехки - детски дни.
Оставили по диря тънка
и драснали по паметта
все оня мирис на дърво отвънка
в лятна вечер, светулка във дланта.
И оня чуден щурчов ритъм,
и оня бесен жабокряк -
не ни ли липсват - ще се питаме -
сред грохота на градски полумрак.
И ехото в отсрещните усои,
цветята, брани в двора чужд,
белите мои, и белите твои,
игрите, почвали на уж...
И спокойствие неосъзнато,
вечната заетост във игра
и изранените нозе на лятото
от орляци комари вечерта...
Дъх на детство - тъй потребен -
странно скрит, необходим,
щом нашите души обсеби
все питаме се: "Накъде вървим?"
А застанем ли сред двора тесен,
все ще търсим падаща звезда.
До огъня ще пеем песни,
но няма да сме пак деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Райкова Всички права запазени
