28.07.2011 г., 23:30

Дъх на детство

1.2K 0 2

На Весито

 

Ще се спусне Вечерница леко,

ще затихне звънец-хлопатар

и кучешки лай отдалеко

ще върне спомена нужен и стар.

 

Дни боси и невъзвратими,

спокойни, прашни и добри,

дни нежни и незабравими,

безгрижни, крехки - детски дни.

 

Оставили по диря тънка

и драснали по паметта

все оня мирис на дърво отвънка

в лятна вечер, светулка във дланта.

 

И оня чуден щурчов ритъм,

и оня бесен жабокряк -

не ни ли липсват - ще се питаме -

сред грохота на градски полумрак.

 

И ехото в отсрещните усои,

цветята, брани в двора чужд,

белите мои, и белите твои,

игрите, почвали на уж...

 

И спокойствие неосъзнато,

вечната заетост във игра

и изранените нозе на лятото

от орляци комари вечерта...

 

Дъх на детство - тъй потребен -

странно скрит, необходим,

щом нашите души обсеби

все питаме се: "Накъде вървим?"

 

А застанем ли сред двора тесен,

все ще търсим падаща звезда.

До огъня ще пеем песни,

но няма да сме пак деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...