На Весито

Ще се спусне Вечерница леко,

ще затихне звънец-хлопатар

и кучешки лай отдалеко

ще върне спомена нужен и стар.

Дни боси и невъзвратими,

спокойни, прашни и добри,

дни нежни и незабравими,

безгрижни, крехки - детски дни.

Оставили по диря тънка

и драснали по паметта

все оня мирис на дърво отвънка

в лятна вечер, светулка във дланта.

И оня чуден щурчов ритъм,

и оня бесен жабокряк -

не ни ли липсват - ще се питаме -

сред грохота на градски полумрак.

И ехото в отсрещните усои,

цветята, брани в двора чужд,

белите мои, и белите твои,

игрите, почвали на уж...

И спокойствие неосъзнато,

вечната заетост във игра

и изранените нозе на лятото

от орляци комари вечерта...

Дъх на детство - тъй потребен -

странно скрит, необходим,

щом нашите души обсеби

все питаме се: "Накъде вървим?"

А застанем ли сред двора тесен,

все ще търсим падаща звезда.

До огъня ще пеем песни,

но няма да сме пак деца.