Дъх на оранжерийни цветя
ДЪХ НА ОРАНЖЕРИЙНИ ЦВЕТЯ
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач...
Има нещо тъжно във пазара,
щом пристъпи бавно вечерта...
Лампите замислено догарят
и огряват стъпкани цветя...
В къщите отекват и се блъскат
стъпки на случаен минувач.
Спира ваксаджията да лъска
и изчезва в стихналия здрач...
На душата става някак пусто –
тъжен е пазарът вечерта...
А и този дъх не ме напуска –
дъх на оранжерийни цветя....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
