4.10.2009 г., 19:25 ч.

Дъх на оранжерийни цветя 

  Поезия » Философска
595 0 4

ДЪХ НА ОРАНЖЕРИЙНИ ЦВЕТЯ

 

От сергията – с корави пръсти

стоката събира продавач...

Няма свирки и балони пъстри...

И не се дочува детски плач...

 

Има нещо тъжно във пазара,

щом пристъпи бавно вечерта...

Лампите замислено догарят

и огряват стъпкани цветя...

 

В къщите отекват и се блъскат

стъпки на случаен минувач.

Спира ваксаджията да лъска

и изчезва в стихналия здрач...

 

На душата става някак пусто –

тъжен е пазарът вечерта...

А и този дъх не ме напуска –

дъх на оранжерийни цветя....

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??