Дъх на оранжерийни цветя
ДЪХ НА ОРАНЖЕРИЙНИ ЦВЕТЯ
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач...
Има нещо тъжно във пазара,
щом пристъпи бавно вечерта...
Лампите замислено догарят
и огряват стъпкани цветя...
В къщите отекват и се блъскат
стъпки на случаен минувач.
Спира ваксаджията да лъска
и изчезва в стихналия здрач...
На душата става някак пусто –
тъжен е пазарът вечерта...
А и този дъх не ме напуска –
дъх на оранжерийни цветя....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
