Дъхът на здравец и иглика
Последно, ще забъркам качамака,
с масло наложен, сирене и пръжки,
придърпал ще съм столчето трикрако
към масата, за обеда по мъжки.
С лъжицата ще гребна овче мляко,
в паницата да падне – ще го тръсна
и споменът за село много яко
ще дойде на трапезата ми късно.
Когато качамакът ме засити
(гладът ми вече няма да къркори)
и детството ще свърне тук честито –
балконът ми на нива ще се стори.
Ще седна аз, към Витоша загледан,
в годините назад, като в театър.
От сянката на листналия кедър
из селският ни двор ще хукне вятър.
Ще стигне тук, до градската ми порта
на здравец дъх, иглика и на джоджен,
съборът на сигналната кохорта
от гайди сто, под билото на Рожен.
Игриви звуци нека ме приспиват.
Не ви оставям никакви скрижали.
Животът вече явно си отива
щастливо, че в два века сме живяли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
