rudin (Иван Христов)
858 1444
8.03.2016 г., 7:30 ч.

Дъхът на здравец и иглика 

  Поезия » Друга
637 0 4

Последно, ще забъркам качамака,       

с масло наложен, сирене и пръжки,

придърпал ще съм столчето трикрако

към масата, за обеда по мъжки.

 

С лъжицата ще гребна овче мляко,

в паницата да падне – ще го тръсна

и споменът за село много яко

ще дойде на трапезата ми късно.

 

Когато качамакът ме засити

(гладът ми вече няма да къркори)

и детството ще свърне тук честито –

балконът ми на нива ще се стори.

 

Ще седна аз, към Витоша загледан,

в годините назад, като в театър.

От сянката на листналия кедър

из селският ни двор ще хукне вятър.

 

Ще стигне тук, до градската ми порта

на здравец дъх, иглика и на джоджен,

съборът на сигналната кохорта

от гайди сто, под билото на Рожен.

 

Игриви звуци нека ме приспиват.

Не ви оставям никакви скрижали.

Животът вече явно си отива

щастливо, че в два века сме живяли.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Класика!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Ще стигне тук, до градската ми порта
    на здравец дъх, иглика и на джоджен,
    съборът на сигналната кохорта
    от гайди сто, под билото на Рожен.
  • Много истинско! Благодаря, че ми напомни една друга действителност!
  • Абе, това за ,,качамака" не го ли публикува вече един път?
Предложения
: ??:??