ДЪЖД
Заваля дъжда и жадно земята зацелува.
Оплете я в прегръдката на свойта длан.
Луната плаче и сякаш със небето се сбогува,
оставила за спомен своя нежен плам.
Вървя по улицата. Все едно, че вчера,
под този дъжд вървяхме, стиснали ръце.
И бързахме, мечтаейки за топлата постеля,
за онзи миг, когато времето ще спре.
А сега леглото празно е и е студено.
Завивкитe потръпват, стаени от тъга.
Дъждът събужда спомени, руши вселени,
а аз не мога с нищо да го променя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
