Дъжд
Небето отново притъмня,
черен облак спусна се и ето -
дъжд проливен заваля
с едри капки като отронена сълза.
Природата е много мръсна -
прашен въздух, отровени земи
и може би дъждът проливен
са нейните изстрадани сълзи.
Полека облакът отмина.
Дъждът внезапно спря,
а слънцето със своите лъчи игриви
цялата земя огря.
На хоризонта нежно се показа
пъстроцветната дъга
и може би това е
на природата усмивката добра.
На Слънцето лъчите си играят
с цветовете на дъгата, с капките роса
и като бисерчета малки
блестят в мократа трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Вълчева Всички права запазени
