Небето отново притъмня,

черен облак спусна се и ето -

дъжд проливен заваля

с едри капки като отронена сълза.

Природата е много мръсна -

прашен въздух, отровени земи

и може би дъждът проливен

са нейните изстрадани сълзи.

Полека облакът отмина.

Дъждът внезапно спря,

а слънцето със своите лъчи игриви

цялата земя огря.

На хоризонта нежно се показа

пъстроцветната дъга

и може би това е

на природата усмивката добра.

На Слънцето лъчите си играят

с цветовете на дъгата, с капките роса

и като бисерчета малки

блестят в мократа трева.