Jul 21, 2010, 9:30 PM

Дъжд

817 0 0

Небето отново притъмня,

черен облак спусна се и ето -

дъжд проливен заваля

с едри капки като отронена сълза.

 

Природата е много мръсна -

прашен въздух, отровени земи

и може би дъждът проливен

са нейните изстрадани сълзи.

 

Полека облакът отмина.

Дъждът внезапно спря,

а слънцето със своите лъчи игриви

цялата земя огря.

 

На хоризонта нежно се показа

пъстроцветната дъга

и може би това е

на природата усмивката добра.

 

На Слънцето лъчите си играят

с цветовете на дъгата, с капките роса

и като бисерчета малки

блестят в мократа трева.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...