16.05.2018 г., 20:37 ч.

Дъжд 

  Поезия
190 0 2

Не бе предизвестен. 
Не дойде като дъжд на победата.
На теб го нарекох.  
Назовах го със име. 
Изведнъж се разпори небето. 
Върховете на сградите 
се забиха в плътта му. 
И болеше душата му
с впити във нея антени
и своодове.
Как се срина...
как пропадна небето 
в очите ми
с онзи дъжд, в който с теб
не се срещнахме.

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??