Дъжд
Не бе предизвестен.
Не дойде като дъжд на победата.
На теб го нарекох.
Назовах го със име.
Изведнъж се разпори небето.
Върховете на сградите
се забиха в плътта му.
И болеше душата му
с впити във нея антени
и своодове.
Как се срина...
как пропадна небето
в очите ми
с онзи дъжд, в който с теб
не се срещнахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
