May 16, 2018, 8:37 PM

Дъжд 

  Poetry
220 0 2

Не бе предизвестен. 
Не дойде като дъжд на победата.
На теб го нарекох.  
Назовах го със име. 
Изведнъж се разпори небето. 
Върховете на сградите 
се забиха в плътта му. 
И болеше душата му
с впити във нея антени
и своодове.
Как се срина...
как пропадна небето 
в очите ми
с онзи дъжд, в който с теб
не се срещнахме.

 

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??