monilia (Симеон Пенчев)
280 1372
20.08.2009 г., 23:49 ч.

Дъжд 

  Поезия » Любовна
671 0 3

 

Потропва летен дъжд.

Лицето ми измива.

 

И виждам изведнъж

дъгата, тъй красива.

 

И  леко стъпва самодива

на полянката зелена...

 

Засмива се и се прикрива

зад сянката...  смирена.

 

И тръгвам  аз след нея,

но ето, че поспря...  

 

Към мене се обърна, 

целуна ме в  уста !

 

Останах аз смутен,

изгубен, изумен...

 

Мигът се тъй стопи

във нейните очи.   

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??