Дъжд
867
0
3
Потропва летен дъжд.
Лицето ми измива.
И виждам изведнъж
дъгата, тъй красива.
И леко стъпва самодива
на полянката зелена...
Засмива се и се прикрива
зад сянката... смирена.
И тръгвам аз след нея,
но ето, че поспря...
Към мене се обърна,
целуна ме в уста !
Останах аз смутен,
изгубен, изумен...
Мигът се тъй стопи
във нейните очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
