monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Aug 20, 2009, 11:49 PM

Дъжд 

  Poetry » Love
737 0 3

 

Потропва летен дъжд.

Лицето ми измива.

 

И виждам изведнъж

дъгата, тъй красива.

 

И  леко стъпва самодива

на полянката зелена...

 

Засмива се и се прикрива

зад сянката...  смирена.

 

И тръгвам  аз след нея,

но ето, че поспря...  

 

Към мене се обърна, 

целуна ме в  уста !

 

Останах аз смутен,

изгубен, изумен...

 

Мигът се тъй стопи

във нейните очи.   

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??