И тихо стана, изправи се тя,

И тихо тръгна, замина си тя,

И тихо подмина те, сякаш не бе там,

И тихо замина си в необятния свят,

И тихо донесе ти вятърът една сълза,

Една сълза, която ти казваше:

"Обича те тя!"

И тихо падна ти, зарида,

И тихо дъжд от сълзи заваля,

И тихо погледна ти към небето,

И тихо попита: "Защо ми я взехте?"

Но отговор нямаше за теб там тогаз,

Само тихият дъжд ти нашепваше:

"Защото така..."

Тихо дъждът дойде и отмина,

Тихо сърцето ти спря да тупти,

Тихо в ридания давеше се душата,

Що ти сам си беше погубил.

Тихо стана, изправи се ти,

Тихо, полека, тръгна, замина,

Тихо последва следите в калта,

Да откриеш отново ти свойта принцеса!