Дъжд
534
0
0
Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло
някак си превъплъщава се в мен,
превръща ме в нещо цяло,
душата става мека като лен.
А има ли душа изобщо в тялото
или измислица човешка е това,
може би това е десетината от цялото
на психиката, на ума, на онова...
На онова коет' под нас се крие,
под слоевете кожа, но и под носа,
онова, което лошото в нас самите мие,
карайки ни да живеем за мига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Василева Всички права запазени
