Дъжд
Дъжд
Стана ми напрегнато и тъжно.
Сигурно от пролетния дъжд,
пръкнал се от облачето тъмно
и залял земята изведнъж.
По стъклото плъзна бърза струя.
И капчукът взе да се обажда.
Сякаш ми намекна да го чуя:
всичко е пресъхнало от жажда.
Под дъжда, навън излязох боса-
цяла ме обля и ме усмихна.
Плисна се по устните ми косо...
Както бе дошъл, така и стихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
